Утре е последният ден, в който можем да видим изложбата “От вандализъм до изкуство” / From vandal to art”, представяща творбите на 20 холандски и български графити художници. Сред тях са автори като Nasimo, Arsek & Erase, Xроme, Turmoil, Dphazer, а Nash e куратор от страна на холандските артисти. “Графити изкуството е най-достъпният жанр в съвременното изкуство в световен мащаб. Присъствието на графити произведенията в галерии, музеи и колекционерски домове открива пред художниците нови възможности да изследват своя стил и да следват творческия път, който са избрали”, споделя Цветан Бизев, част от екипа Sofia Graffiti Tour. Съвместната инициативата на @sofia_graffiti_tour и посолството на Кралство Нидерландия (@nlinbulgaria) цели да покаже, че градското улично изкуство носи бунтарски дух и богата художествена стойност, както когато трансформира изоставени градски пространства и връща живота в тях, така и когато все по-често днес стига до престижните колекции на меценати и галерии за съвременно изкуство. Закриването на изложбата е утре от от 15:00 до 20:00 ч. в @dozagallery.

Посмъртният и дълго планиран проект на Христо Явашев - Кристо и Жан Клод (@christojeanneclaude), опаковането на Триумфалната арка в Париж, открива на 18 септември. Няколко снимки от Светослав Тодоров (@deaddiamondmachinery) от строежа на инсталацията, десет дни преди откриването ѝ. Тя ще може да се види до 3 октомври, а постепенното ѝ опаковане се превръща в атракция само по себе си.

"Списание за танц” (@dancemageu) излиза един път в годината и събира най-важното в балета и съвременния танц като глобални и местни тенденции, ключови фигури и събития. Списанието вече има три броя, а последният брой предлага задълбочен поглед към спасителните мерки в културния сектор, какво означава да си “независим” в момента. “Целта на „Списание за танц“ е да предлага съвременна гледна точка към изкуството на танца в неговото разнообразие. Силно сме мотивирани да съберем и изградим кръг от автори с интересно мислене, които по професионален и достъпен начин да споделят своето знание и позиции”, казва Ангелина Георгиева, главен редактор на изданието. Според Ангелина е необходимо изграждане на доверие към нови гласове и гледни точки. “Както и към пораждане на любопитството и разбирането у професионалисти, зрители и читатели към богатството на танцовото изкуство днес и начина, по който то рефлектира големите теми на света, в който живеем. Това, което най-вече ни улеснява и ни дава мотор, е че сме автентични в целите и намеренията си и правим това, в което вярваме. Нивото се получава от максимално вложените усилия.” Всички броеве на Списание за танц ще бъдат на Алея на книгата до 12 септември на щанда на ИК Жанет 45. Повече по темата ще откриете в новия брой на "Виж!" и на vijmag.bg *** "Виж!" се осъществява с безценната подкрепа на всички абонати и приятели на изданието в платформата Patreon. Ако харесвате изданието и искате да го подкрепите, вижте как: link in bio.

“Nutricula / Невъзможни действия” е фотокнига в две части, която събира двама артисти с разнообразни биографии - Ясен Василев (@yasenvasilev), чийто експериментален подход към поезията и драматургията постепенно го доведе към танца и пърформанса, и Мартин Атанасов (@a_tanasov), който през последните години често е фотографското присъствие в изложбите със съвременно изкуство в София. Пърформансът “Невъзможни действия” събира дългогодишните идеи на Ясен Василев за начините, по които физическото соло в танца може да доведе до преосмисляне на границите и възможностите на тялото, мястото му в социалната и личната среда. Междувременно за Атанасов снимането на репетициите през пролетта и завършването на книгата през лятото са начин да експериментира с книжното тяло. Освен за фотографията, той е отговорен също така за графичния дизайн на книгата и ръчното ѝ зашиване. “Nutricula / Невъзможни действия” ще може да се разгледа и купи от 10 до 16 септември в @onebookbookstore на ул. “Върбица” 8. В пространството, концептуално представящо по една-единствена книга в период от седмица, ще има и видео документация на пърформанса. Фотокнигата в А3 формат ще бъде в ограничен тираж от 100 бройки. Мартин Атанасов, заедно с Красимира Буцева и Васил Владимиров, е и куратор на груповата изложбата No Artist Can Predict The Future в @ko_op_sofia. Повече в новия брой на "Виж!" и на vijmag.bg *** "Виж!" се осъществява с безценната подкрепа на всички абонати и приятели на изданието в платформата Patreon. Ако харесвате изданието и искате да го подкрепите, вижте как: link in bio.

"Личният ми стил е комбинация от брейк и съвременен танц. Напоследък тази комбинация става все по-популярна и съм учуден как все още не ни е лепнат някой нов етикет. Някои биха го приспаднали към графата Experimental, въпрекиче това е много обширно понятие. Лишено от скорост и с фокус, насочен към усещането, движението спира да прилича на брейк и става много по-медитативно. Все по-малко се интересувам от това как изглеждат движенията, а се фокусирам на усещания отвътре-навън. Може би тези нови търсения са повлияни и от репетиционния процес по представлението “Ритуали на душата”, по което работим с танцова компания “Дюн”. Този нов подход ми дава свобода и ме лишава от нуждата да се сравнявам." Владимир Груев (@flowadelyx) никога не си е представял, че ще се занимава с танци професионално, защото през повечето време е негово хоби, на което обаче отделя огромна част от енергията си. Докато не се явява на кастинг в Мадрид за френската танцова компания Herve Koubi, с която получава възможността да не се занимава с нищо друго и да се отдаде изцяло на движението. Сега, както сам казва, често се чувства като протагониста от “Боен клуб” - сменя полет след полет като част от натоварения ритъм на компанията, с която изнася представления в различни части на света. Времето на път използва, за да направи някой и друг кадър с фотоапарата, което също му се отдава впечатляващо добре. Когато е в България, през последните години обича да запечатва стените на Urban Creatres, както и да организира танцови семинари с участието на музиканти в “Академия 360”. *** Целия ни разговор с Владимир е в новия брой на "Виж!" и на vijmag.bg. Фотограф: Боряна Пандова (@b_pandova) Интервюто е част от поредицата #followmyself, която се осъществява със съдействието на @fashiondays.bg.

Виж! Септември Корица: Мартин Атанасов I @a_tanasov “Nutricula / Невъзможни действия” *** Писането за танца е трудна задача, защото той се намира отвъд думите. Когато се движиш на сцената, създаваш пространство на въображението. Думите само усложняват танца. Искат да заключат свободата на движението в клетката на смисъла. Затова и внимателно потърсихме думите, с които да поговорим за съвременен танц и какво се случва с това изкуство у нас през последните години. Отиваме до основните пространства наоколо, както и фестивалите, в които танцът е у дома си и кани гости. Разлистваме и страниците на издания, които го документират, и се срещаме с един чуждестранен и няколко български артисти, хвърлили се с главата напред в това глобално изкуство, което говори на общодостъпния език на човешкото тяло. *** "Виж!" се осъществява с безценната подкрепа на всички абонати и приятели на изданието в платформата Patreon (link in bio).

"Върнах се в България, защото видях, че споменът ми за 90-те години у нас започна да избледнява, тревата край летището започна да се коси, а на сцената вече имаше случващи се фестивали и млади хора, които не носеха диагоналки и дини под мишниците. Това ме мотивира и накара да се влея в процеса. За десет години работа сцената и най-вече гражданският сектор, част от който съм аз, доказаха, че въпреки условията, закостенялата към онзи момент работа на институциите и минималните бюджети за култура, тук съществува една много силна съвременна общност, която се учи да работи взаимно и успява да оцелее, доказвайки теорията за “балканското чудо”. Следващата стъпка е той да бъде силно институционално подкрепен, както се случи частично по време на пандемията, за да може достойно да се наречем европейска държава." Мартина Стефанова (@mortinas) е от хората, на които понякога ти е трудно да им "хванеш спатиите". Просто е толкова дейна и активна, че е лесно да се почувстваш бавен и дори спрял, ако следиш всичко, по което работи. След 12 години в Москва, където завършва образованието си по печатна графика в Московския държавен университет по печата, специализира медии и анимация в Южна Корея и тъкмо, когато е приета в Central Saint Martins в Лондон, се озовава отново в България, където вече близо 10 години изследва активно сферата на съвременното изкуство. Тя е културен мениджър, съосновател и изпълнителен директор на @doma_art_foundation, както и лектор в @newcreative.academy. Също така е и основна движеща сила зад проекта "квАРТал" (@kv.art.al) и фестивала към него, който съживява творческия потенциал на онази част от сърцето на Стара София. Говорим си с нея, непосредствено преди шестото издание на фестивала, който предстои на 17, 18 и 19 септември. Целия ни разговор със Мартина е в августовския брой на "Виж!" и на vijmag.bg. Фотограф: Боряна Пандова (@b_pandova) Интервюто е част от поредицата #followmyself, която се осъществява със съдействието на @fashiondays.bg.

“Вече не си заслужава”, “Различно е, а какво беше преди…” Тези реакции се срещаха при разговори за Синеморец още преди десетина година, а сега са вече почти редовни асоциации със селцето на 6 километра от Ахтопол и на 11 от Варвара, в близост до устието на река Велека и Странджа планина. И все пак притегателната му сила не отслабва, а независимо от разширяването и новите места, старите продължават да носят чара си. Какво прави Синеморец все още специално място? “За пръв път видях Синеморец преди може би повече от 20 години – тогава, за разлика от сега, селото наистина беше диво място, казва фотографът Александър Михайлов. Според него мястото може да не е любов от пръв поглед, особено за плувците - морето рядко е спокойно, плавното влизане е трудно. “Чувствам се най-добре в морето при плажа на Велека, колкото се може по-далеч от брега. Обичам да усетя силата му, без белези на цивилизация около себе си“, казва Александър. Да избягаш от хората или да си с тях звучи като все по-голяма дилема за хората в селото. “Един приятел не спира да ме пита защо всяко лято ходя в Синеморец, като вече не е онази тиха приказка, която беше преди. Всъщност приказката е там и винаги ще бъде. Няма достатъчно бетон и хотели на този свят, които да скрият онова деликатно усещане за море в края на улицата“, казва Мария Македонска, за която лятото също означава рязко отделяне от София и потегляне на юг. Това, което обединява всички в селото, е без съмнение и най-старото място в него - “Кораба“, основан от сестрите Йона и Сандра Наумови преди почти две десетилетия. Йона и Сандра са всяко лято тук още от 1989 г., което ги прави и най-добрите арбитри в контрастите “преди и сега” в Синеморец. “Радвам се, че има общност, която се бори за мястото, хора, които са редовно тук и са ядрото на селото“, казва Йона. Кога може да усетим истинския Синеморец? За Йона любимият месец е май. “Както и юни - природата вече се е събудила. Не е лошо и през юли. Всъщност винаги е хубаво!“ Повече за Синеморец преди и сега в мислите на редовните му посетители можете да прочетете на vijmag.bg. Снимки: Александър Михайлов, Камелия Величкова, Николета Петрова (@nikoleta_rp)

Една стара, страшно красива печка на дърва, която любезно ѝ дава един рибар. Толкова ѝ трябва на Невена Велева, за да изкара първата си зима във Варвара. Една печка. “И просто спря времето. Много, много хубава зима”, спомня си тя. Същото лято в селцето за пръв път я довежда актрисата Ирини Жамбонас. Дните летят, лятото преминава в есен и нещо просто не позволява на Невена да си тръгне. Дали някой някъде би предположил, че така ще бъдат поставени основите на една от най-големите и широко скроени малки галерии по Черноморието? Преди петнайсет години предлагат на Невена помещение под наем във Варвара и с помощта на семейството си тя се заема да създаде арт център за изкуства от всякакъв вид. Един от приоритетите на галерия “Чудо” е да дава поле за изява на млади таланти, а друг – вече утвърдени автори да правят “морски прочити” на произведенията си. Изложби, концерти, прожекции на филми, литературни четения – програмата е винаги пъстра и натоварена, а в последно време галерията върви ръка за ръка с бара “Ел Борачо”, което допринася за едно наистина пълно артистично преживяване. И този сезон галерията работи на пълни обороти. Красимир Кръстев, Милен Каменов, Венцислав Диков, Ваня Стефанова и Камен Ранчев са част от представените досега артисти. В края на август Андрей Кулев ще разхлади варварци с изложба за ескимоси, която ще остане до следващата година. Всичко това е и най-голямата сбъдната мечта на Невена – че с общите усилия на много приятели успяват да повишат артистичния градус на това китно селце. Фотограф: @kirilpeychev

Примамващата сянка на смокиновите дръвчета, тихият джаз, който се носи в горещия августовски следобед и уханието на вкусна домашно приготвена храна ни посрещат още на малката дървена порта на една чудна къща, спотаена в сърцето на Варвара. Независимо дали сте местен, минавате за кратко или пък сте избрали да летувате в селото, няма начин да не сте чували за “Старци разбойници”. Името на това място е наследство от компанията артисти-бохеми, живели преди години в селото и превърнали се в местни легенди, начело с покойния вече Пальо Вежинов, който основава известната в миналото кръчма със същото име. От близо 10 години мисията това да бъде пристан на хора, изкуство, красота и споделени мигове е продължена на ново място от Христина Филипова (@hristina.filipova) която разказва, че “ресторантът е пряко свързан с емоциите ми във Варвара, които са твърде лични”. “Затваряйки ресторанта в края на септември, си почиваме от интензивното тримесечно ежедневие. Зимата е уютна и минава неусетно. Почти до края на декември дърветата са със зелени корони, полята са тучно зелени, а морето, както винаги, е на настроения по цвят и вълнения”, разказва Христина и допълва, че през това време се радват не само на дома, любовта и детето им, но и на постоянните занимания, които ресторантът им създава през сезона, в който започват да мислят и работят по идеите си за иновации, подобрения, ремонти и реставрации. Тя казва, че Варвара е съдба, от която в миналото е искала и да избяга. “От първата ми среща с Варвара до ден-днешен тя си остава красив път през бостани, лозя, красиви поля, сливащи се с морето, бял кон, който кима за поздрав, прекрасни скали, змии, гущери, костенурки. Тя е небе, звезди, връх Папия, луди и забавни художници, артисти, диви танци, любов, радост, тъга. Варвара е и низ от срещи с необикновени и красиви хора, в това число и местните… Все си е път - моят път.” Повече може да прочетете в новия брой на "Виж!". Фотограф: @nikoleta_rp

“Варвара е като Туин Пийкс – всички хора са куку-руку и се случват странни работи”, категорично заявява Георги Думанов – Думата още в годините, когато култовият сериал на Дейвид Линч се излъчва по БНТ. Приблизително по това време, в началото на 90-те, аниматорът се пенсионира и всяка година се преселва в морското селце през месеците от май до ноември. Въпреки че от пет години не е измежду живите, за него продължава да се говори – все пак Думата е един от най-големите ексцентрици, бродили из тези ширини. Да се пише за него далеч не е лесно. “Честно да кажа, за мен и мама беше мистерия какво правеше този човек през 90% от времето”, разказва неговата внучка Мила Михайлова (@milaxmila). Едно е сигурно. Поне в своето предварварско житие-битие Думанов е оставил неопровержими факти за себе си – роден е през 1939 г. и от 1961 г. работи в Студия за анимационни филми в Бояна. Участвал е в създаването на над 100 анимационни филма, като от 80-те е най-вече режисьор, но се изявява и като карикатурист и скулптор. Междувременно в живота му все по-здраво се вплита една нишка с дъх на сол и скали – тази на Варвара. Започва да ходи там през 70-те покрай бунгалата на Студията за анимационни филми, в които летува с колеги. Но бунгалата са едно на ръка... Сърцето, главата, цялото му същество остават завинаги в селцето. “Само там искаше да бъде, а като не беше там, за там мислеше”, обяснява Мила.

Тя е завършила “Порцелан и стъкло” в Националната художествена академия, но сякаш не помни кога. Причината? Оттогава в живота ѝ се случват промени, и то промени с имена – спътникът ѝ в живота Иван Москов и двете им дъщери Самуила и Калина. На Кръстина Кръстева (@krstina.k.krsteva) никога не ѝ е хрумвало, че Варвара може да я изненада с нещо, винаги е минавала транзит. Но тъкмо Иван е човекът, който я завежда за първи път “истински” в селото и сега те притежават място, което постепенно от поляна с драки (местните буренаци) се превръща в техен летен дом. “Там растат и децата ни, и дървета ни, и розите ни”, казва тя и бърза да вметне, че не всичко е било цветя и рози. В началните години на пълна романтика те нямат нито ток, нито вода, нито тоалетна. Но сега си мисли, че тогава е било най-яко. Варвара сама избира своите обитатели, смята Кръстина, защото повечето хора не намират какво да търсят там при липсата на голям и златист плаж с дюни, които да отстъпят мястото си на барчета. “Малко са местата по южното ни Черноморие, които не са облечени в бетон и чалга”, констатира със съжаление тя. Тази тенденция обаче върви и с положителните си страни. “Духът на Варвара е едва доловим за случайния минувач, защото е добре маскиран и е само за хората с “особен нюх”. Това няма за цел да звучи претенциозно, а просто е истина”, обяснява Кръстина. В продължение на години в селото е имало творческа база на художници и артисти и според нея това е една от причините то днес да е такова средище на изкуството. Може би и поради това профилът на доста местни и на редовните посетители е някак бохемски. Шахът на Кръстина Кръстева може да видите в галерия "Чудо", като част от изложбата "Пълна скрап", а целият ни разговор с нея е в новия "Виж!". Фотограф: @kirilpeychev