“Здравейте! Ние сме Калина и Петър - от търсачи на добри алтернативи на пластмасата до производители на такива. Вече над година и половина се занимаваме с изработката на восъчни кърпи за съхранение на храна. Идеята ни дойде съвсем спонтанно и уж на шега. След сърфиране из интернет пространството попаднах (Калина) на восъчните кърпи, които тепърва набираха популярност в чужбина. Направиха ми силно впечатление, в този момент бях безработна и имах време да експериментирам и да пробвам нови неща. Веднага звъннах на Петър да му съобщя какво съм намерила и съвсем деликатно му намекнах дали не иска да опитаме. Никога няма да забравя факта, че той имаше много добро усещане за продукта и неговата полезност и искаше още същата вече да се видим и да обсъдим идеята. На другия ден закупихме 1 м. плат и половин килограм восък за 22,50 лв. и започнахме да ги произвеждаме на готварската печка вкъщи. Това е и първоначалният капитал на Wrap Around. След направените поръчки успяхме да се сдобием с техника и да наемем малко помещение, където да изработваме изделията. Не след дълго продуктът ни получи и сертификат за годност при контакт с храни. Восъчните кърпи са идеален заместител на кухненското стреч фолио, тъй като съставът им ги прави много лесни за увиване на всякакви съдове. Много често чуваме от хората, че кърпите за идеални за съхранение на хляб и наистина предпазват от изсъхване. Всъщност кърпите ни показват, че няма нужда да произвеждаме боклук, за да ни бъде удобно. Можете да ги използвате доста дълго - от няколко месеца до година, мият се с вода и са напълно разградими в природата (за около 6-8 месеца) за разлика от пластмасата, която просто се разпада до микропластмаса. Освен това, храната има допир само с безвредни и натурални съставки (восък, дамар смола, масло от жожоба, 100% памук) След като свойствата им започнат да изчезват, можете да използват нашите блокчета за възстановяване (за да намалите още повече текстилния отпадък) или да ги компостират. В последната година забелязваме, че вече доста хора се интересуват от това дали живеят в хармония с природата ни, както и какъв отпечатък оставят за нашата планета.

“Бях поканила приятели на обяд и първо ги заведох в ателието, където видяха лежащите ми по пода картини. После излязохме на терасата и от там им посочих градината си долу: ето от там брах лапад за супата, която тъкмо стана, а това тук е босилекът, репичките, опит за рядък вид моркови, луфа... „Ти рисуваш, както правиш градина”, каза ми единият – „или може би обратното, не знам“. Стана ми смешно, лехите вярно бяха малко абстрактни като рисунките, но все пак за пръв път в живота си държа мотика. Още в началото на пандемията се размечтах за градина. После ме настигнаха няколко остъргващи загуби и тогава от романтична, идеята да гледам зеленчуци набързо стана спасителна. Представях си като терапия часовете под слънцето с ръце в почвата и между лехите. После прочетох някъде, че най-доброто лекарство за градината е сянката на градинаря и май това ме убеди – идеята, че ако просто си там да съдействаш на природата, тя ще си свърши работата. Е, окей, в крайна сметка имаше и още стъпки – непрестанно звънях на майка си и я молих за съвети, гледах видеа онлайн и изчетох сто страници фермерски форуми от преди 15 години. Експериментът ми не беше много успешен откъм продукция, обаче все пак имах своите часове сред почвата. Взимах си и бинокъла за птици, когато слизах да плевя, копая или поливам – освен любимите ми гугутки, над мен имаше и много свраки, сойки, бели стърчиопашки, скорци, щиглеци, сирийски кълвачи, сини и дългоопашати синигери. Май и няколко бързолета, не съм сигурна – може да са били лястовици. После охлювите ми изядоха тиквичките, преди да се усетя („ти защо не изяде охлювите“, питаха същите приятели, на които бях направила супа от лапад). Но пък имаше особен ентусиазъм даже в дребните ми постижения – да сложа от своя магданоз в сандвича с печени чушки и сардини, да сляза за босилек, докато пастата се вари на котлона, да изям хрупкавата свежа краставица, откъсната преди минути, да срежа първия червен домат... Успокояващото беше, че всички тези зеленчуци бяха дребни съобщения – смисълът им беше нещо като „ето, можеш да си отгледаш храна, значи сигурно можеш да направиш още едно-две неща и извън градината“. Май ми беше нужно да го чуя.”

"От доста години вече работя като оператор и фотограф, което ми помага да съчетавам работата с удоволствието и любовта към фестивалите, концертите и всякакви събития. Още повече, а и страшно удобно е, че с голяма част от колегите ми сме приятели и след като приключат работните ни ангажименти, ставаме част от събитието, но вече като посетители." Консумирай отговорно. Виж повече тук: http://bit.ly/JohnnieWalkerBulgaria #johnniewalkerbg #HotSpotTour #highballhour